МЀНТОВЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Мента1 (в 1 знач.). Бедните наши планински хижи, .., имат своя романтика и своя живот. При тия неудобства, .., при чая от риган или планинско ментовче те спомагат душата да се възнесе високо — над суети и ежедневия. Ламар, ГМ, 14.