МЀНТОР1 м. Книж. 1. Лице, което надзирава някого и го възпитава, насочва поведението му; наставник, възпитател. Нашият ментор мислеше да продължи своите наставления до неизвестните предели на философията и благоразумието, но ние му прекъснахме думите. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 215. Георги Консулов бе доста по-възрастен от нас и затова го наричахме „нашия ментор“. СбЦГМГ, 219. Селимински отдава гъркоманството в градищата, гдето имало гръцки епископи, на обстоятелството, че „в онова време всички тези се ползваха с второстепенни права подир владиката, бяха ментори на гражданите и дипломати на народа“. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 49. Тя [Хаджи Ровоама] е и менторът на Стефчова, както тиранът на Рада. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 122.
2. Със съгл. или несъгл. опред. Явление или лице, което насочва развитието, проблемите, идейния характер на нещо. Значението на „Мисъл“ бе почти като на признат литературен ментор, а влиянието — неоспоримо. К. Константинов, ППГ, 122. Следвал в Германия философия и история на изкуството и донесъл оттам много ученост, .., той [А. Протич] се добира до печатните органи на демократическата партия, на която става ментор по въпросите на литература и живопис. М. Кремен, РЯ, 322.
— От гр. собств. през фр. mentor или рус. ментор.
МЀНТОР2 м. Бот. Растение с добри сортови качества, върху което се присажда друго, за да се получи хибрид с подобен сорт. При присаждане на клонка от младо хибридно семеначе в короната на възрастно дърво хибридът се принуждава да асимилира храните на подложката. По този начин младият хибрид формира признаци и качества, отговарящи на тези на подложката-ментор. Д. Циков, КСКР, 44. Присадени калеми повлияли върху едрината на плодовете — те станали по-едри и по-къснозрели .. Така се стигнало до получаването на прекрасни плодове, които доузряват през януари. В този случай присадените върху младия хибрид калеми играели ролята на ментор. ОБиол. Х кл, 154. Менторът ускорява зреенето на плодовете, увеличава размерите им, подобрява техния вкус.
◊ Метод на ментора. Бот. Един от методите за насочено развитие на хибридните растения с цел да се получат качества, присъщи на растението подложка при присаждането. При управляване храненето на хибрида Мичурин прилагал успешно метода на ментора. ОБиол. Х кл, 154.
— От гр. собств. през фр. mentor или рус. ментор.