МЀНТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до ментор1; наставнически. Менторски съвети. Менторски задължения.
2. Който е присъщ на ментор1; назидателен, наставнически, нравоучителен. И после — какъв е тоя менторски тон, това гнило началническо самочувствие на Станкулов? М. Марчевски, П, 175. Тя [присъдата] предупреждава Данаил Крапчева, че трябва да се свие в черупката си и да се откаже от менторския си език и от патриотарските си дрънкания. Пл, 1934, бр. 1553, 1. Менторско държание.
МЀНТОРСКИ. Книж. Нареч. от прил. менторски (във 2 знач.). Като ментор1; назидателно, наставнически, нравоучително. — Това е валс, най-изкусните играчи тука излазят, — прошушна менторски Балтов на Аврамова. Ив. Вазов, Съч. ХI, 200.