МЀНТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. Лъжа, мамя; ментосвам. — Тя ме баламосва, че ги дала на клиенти, нямало как! — Менти! — Па да! Тарас, ТМ, 103. Той завъртя ключа на стартера, някъде дълбоко в автомобила приятелски завибрира двигателят, .. Но мамеше двигателят! Ментеше този четиритактов лъжец! Ч. Шинов, БС, 4-5. ментя се страд. и взаим.