МЕНУ̀ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Меня; менявам. Нито пък знаеше защо стават тие избори и за какво менуват досегашния кмет. Т. Влайков, Съч. II, 137. Едни правеха наплатите на колелетата и менуваха осите на колата. Н. Бончев, ТБ (превод), 37. И като съгледали, че простодушните и неопитни островитени ценят високо малки и пъстри играла, довезли им голямо множество и ги менували на други стоки. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 39. „О, сестро, Анко Щипянко. / Немой си вяра менувай, / куките ке си продаам, / тимари ке си заложам, / вярата ке ти откупам.“ Нар. пес., СбБрМ, 190. менувам се страд. Надумваше ги да си посяват детелина и че всякога е по-добре .. да ся менува всяка година сеитбата. КН 4 (превод), 57.
МЕНУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Меня се; менявам се. Разговорите им не можеха да ся изчерпят, непрестанно ся извиваха и менуваха. Б. Димитров, Я I (превод), 122. В средните широчини (в нашите места) посоката на ветровете постоянно ся менува. И. Гюзелев, РФ, 428. — „Дек ти е, либе, пръстена, / от десна ръка малешник?“ / „Дадох го, либе, брата си, / с девокя да се менува.“ Нар. пес., СбВСтТ, 710. За да могат да горят дърветата, тряба повече кислород, .., тряба въздухът постоянно да се менува, защото инак кислородът около дървата изгаря и огънят гасне. И. Гюзелев, РФ, 172.
◊ Менувам пръстен (венци, нишан). Диал. Сгодявам се, годя се; менувам се, меня се, менявам се.