МЀРЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от меря1 и от меря се; измерване. — Веднъж режи, Димо, ама за меренето — мери дваж, че и триж. Г. Манов, КД, 88. Имаше и нещо друго в меренето и цененето на хората и за него Самуил не си даваше сметка — с какви очи ще ги погледнеш. А. Дончев, СВС, 179. Мерене на температурата.
МЀРЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от меря2 и от меря се; прицелване. Огласявахме балканските долове с бунтовни песни, ..: или обучавахме ръката си в мерене, лучайки с камъне гробищата зад черквата в училищния двор. Ив. Вазов, Съч. Х, 145. Старите гърци са имали и гимназии, .., въздигнати собствено за телесни обучения, като: борение, .., мерене със стрела. Д. Войников, У, 1871, бр. 10, 146.