МЕРЀТ неизм. прил. Остар. Грубо. 1. Меретски, мерешки. Мерет кон, не дава да му се качиш. Н. Геров, РБЯ III, 60. Мерет писмо, не се чете. Н. Геров, РБЯ, 60.
2. Като същ. м. и ж. Рядко. Проклетник (проклетница), негодник (негодница). Бе хей мерет! Пари ако нямаш, ум барим в главата си нямаш ли? Хр. Ботев, Съч. 1929, 57.
— Тур. meret.