МЕРЖЕЛЀЙВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от мержелейвам се. Той [Н. Вапцаров] крадеше от оскъдните почивки, .. и пишеше .. Под „пишеше“ аз разбирам оня дълъг, сложен и труден процес от хрумването, от мержелейването на темата, на сюжета, до неговото обмисляне, оформяне и накрая — до неговото излагане на книга. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 324.
— Друга (диал.) форма: мерджелѐйване.