МЀРЗОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. Книж. Недобр. 1. Само ед. Качество на мерзък; мерзавство, мерзавщина, подлост. Тук Алексей вижда груби отношения, .. и дребнави разправии. Под влияние на това у него рано се заражда ненавист против оная мерзост, която е убила красотата у хората. Лит. ХI кл, 119. Аги, ваш сетний час удари: / .. / Не ще ви пее веч петелът / по нашта бащина земя; / познайте тук е то пределът / на вашта мерзост и тъма. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 165.
2. Подла, безчестна, долна проява, постъпка; мерзавство, мерзавщина, подлост. Поради душевната си чистота и вяра в човека Вела .. не можеше да повярва, че въобще е възможно да има хора, способни на такава мерзост — да предават на полицията своите другари. П. Славински, ПЗ, 71. — От мерзостите на живота човек може да се умори, да капитулира. Ем. Манов, БГ, 199. Нашите управници чудят се и се маят каква подлост и мерзост да измислят. С, 1894, бр. 1511, 2. Омръзнало на дявола да го ругаят, / че бил човекомразец лош, / че тънел в мерзост и разкош. Хр. Радевски, Б, 43.
3. Обикн. мн. Думи, изрази, писмен текст и под., които са подли, долни, недостойни; мерзавство, мерзавщина. Обществото се възмущава от мерзостите, които чува из обълваните уста на някой пияница, но ги чете охотно, когато са типосани на книга. Ив. Вазов, Съч. IХ, 158. Гостите му, унесени в препирни, подкачки и разсъждения, пълни с мерзости и глупости, веднага настанаха. Елин Пелин, Съч. I, 147. Кандов скъса̀ тая мерзост и плюна на нея, па излезе. Ив. Вазов, Съч. ΧΧΙII, 119.
4. Остар. Грозен, неприятен изглед, грозна гледка; грозота, отвратителност. Селата все димяха още, .., мерзост на запустение царуваше по обезлюдените полета. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 96. И тъй, когато видите мерзостта на запустението, .. тогаз, които са в Юдея, да бягат по горите. КТЕМ, 504. В средината на храма види ся мерзостта на запустението. ИХЦ (превод), 140.
5. Остар. Възмущение, отвращение, омраза. Треба да ги [младите хора] советоват, да будят сладкодушни и учтиви: защото никаква ствар не е мерзости тако достойна, каквато неучтивото обхождение. Й. Стоянович, ДССП (превод), 37.
— От рус. мерзость. — С. Врачански, Неделник, 1806. — Друга (остар.) форма: мръ̀зοст.