МЀРЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. Книж. Неодобр. Който е безнравствен и предизвиква отвращение и презрение; подъл, долен, недостоен, непочтен. — И ви заявявам на всички, .., че предателството, което се извърши, е мерзко и че ние ще вземем мерки. С. Радев, ССБ II, 123. Ето и един министър насреща ми: за него, .., знае се поне, че е бил герой на една мерзка драма. Ал. Константинов, Съч., 120. Напоследък се е завзел да ни засипва в печата с мерзки клевети и измислици за ужасни зверщини. Ив. Вазов, БМ II, 182. Извергът, / мерзкият / стрелец, / закри следите си / завчас. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,29.
— От рус. мерзкий. — С. Врачански, Неделник, 1806.