МЕРЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за измерване, който е свързан с измерване; мерителен, измервателен, измерителен, мерен1. На това работно място се приготвят работните разтвори, тук трябва да има необходимите уреди, съдове и химикали (везни, мерилни цилиндри, електронагреватели, шишета, кофи и др.). П. Бърнев, Π (превод), 146.