МЕРЍЛКА ж. Остар. и диал. 1. Теглилка, уред и под. за мерене1, измерване на нещо; мерилник. Като спусна мерилката в морето на двестя сажена дълбочина, дъно не намери, което показваше противното на сичката им оная надежда. П. Кисимов, ОА I (превод), 38.
2. Съд за мерене1, измерване на нещо; мерилник, мерник2. В дъното, до стола, дето бяха мерилките и чашите на кръчмаря, Гороломов, .., държеше някаква си реч. Ив. Вазов, Съч. ХI, 163.