МЕРИНО̀С м. Спец. 1. Порода испански овце с тънковлакнеста, лека и пухкава вълна, обикн. с жълтеникав цвят; мерино. От тези овце [с мека и нежна вълна] са се запазили само в територията на Испания, където от скитническия начин на отглеждането им, .., получили названието мериноси (мерино — скитник). Кр. Генджев и др., Ж, 62. Мериносите или испанските овце са прочути по хубавата си вълна. С. Бобчев, ПОС (превод), 181. // Овца, овен, агне от тази порода. Под навеса настъпи пълна тишина. Нито агне, нито овца блееше. Малките мериноси едно след друго напускаха майките си. Ст. Станчев, НР, 177. — И друго има, Божиле: може ли мериноси да колим? Н. Хайтов, ПЗ, 70.
2. Само ед. Вълна или получена от нея прежда, тъкан от тази порода овце; мерино. То [облеклото от полиакрил, полиестер] има и добри топлоизолационни свойства. И още едно предимство — в сравнение с трикотажа от естествен меринос, то може да се оцветява в по-нежни багри. ЖД, 1967, кн. 11, 17. Последни десени. Всичко изработено от прежда австралийски меринос. К, 1926, бр. 95, 4.
— От исп. merinos (мн.).