МЕРИНО̀СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който се отнася до овце от породата меринос; мериносен. Чупрене сега се слави в околията с тънкорунните си мериносови стада на кооперативното стопанство. Й. Радичков и др., ГСП, 18. Това бе Илкиното стадо. Манка познаваше мериносовия коч, от който стрижат по десетина килограма вълна. Кр. Григоров, ПЧ, 119. Дребният характер на нашето земеделско стопанство не позволяваше да се създаде високопродуктивно мериносово .. овцевъдство. Г. Ралчев, ДМЖ, 16. Мериносово агне.

2. За вълна, прежда — който е от такава порода овце; мериносен, мерино. — Първите овце с тънка мериносова вълна са създадени в люлката на древната култура Вавилон, Сирия и Мала Азия. Г. Ралчев, ДМЖ, 16. — Интересува ли ви английски плат от мериносова вълна в хубав десен? Д. Димов, ЖСМ, 35. Мериносова прежда. Рокли от мека мериносова вълна. // Който е направен от такава вълна, прежда или от тъкан от нея. Мериносов плат. Мериносова жилетка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)