МЕРЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за измерване; измерителен, измервателен, мерен1, мерилен. Допълнителното им съоръжаване [на машините] с нови приспособления, .., специални режещи и мерителни инструменти съкрати времето, необходимо за изработка на отделни части, механизми и цели машини. РД, 1959, бр. 98, 2. Мерителната колба представлява плоскодънна колба с дълга тънка шийка, на която е нанесен като пълна обиколка пръстеновиден белег, означаващ обема, за измерването на който е предназначена колбата. М. Кожухаров и др., АХ, 231.