МЕРИТЀРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Палеонт. Неголям изкопаем бозайник с хобот, живял в първата половина на терциера. Прехвърли страници и видя .. прадядо на лисицата. До него .., меритерия, мастодонта. Прехвърли напосоки, зачете. Д. Цончев, ЛМ, 119.

— От лат. собств. + гр. éερίον 'животно, звяр'.


Източник: Речник на българския език (онлайн)