МЕРКАНТЍЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се отнася до меркантилизъм (в 1 знач.). Меркантилни отношения.
2. Прен. Който е свързан със стремеж към обогатяване, печалба, сметкаджийство; сметкаджийски, търгашески. На някогашната улица „Търговска“ беше книжарницата за руска съветска литература на Трифон Костов. Този честен и културен човек, чужд на меркантилни съображения, .., ревностно разпространяваше съветски книги. Мл. Исаев, Н, 246. Ако не беше народният учител, българската книга щеше да изгнива сиротна и загубена в духовната пустиня на нашите меркантилни и безрадостни дни. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 255. Меркантилна постъпка.
◊ Меркантилна система. Иконом. Меркантилизъм (в 1 знач.). За укрепване на промишлеността [в Русия] и за увеличаване на парите в държавната хазна била въведена меркантилна система. Чуждите стоки били обложени с високи мита. Ист. VIII кл, 31.
— От фр. mercantile 'търговски'.