МЕРКАНТИЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Икономически възгледи и политика в Италия, Англия и Фрранция през ХV-ХVI в. за обогатяване на държавата чрез печалби от търговия и износ на стоки. Успехите на Луи ХIV се дължат преди всичко на финансовата политика на неговия министър Колбер, най-яркият представител на меркантилизма. Като излиза от убеждението, че парите са равнозначни на богатство — това типично за меркантилизма схващане! — Колбер смята .. мярка за благосъстоянието на една страна притежаваното от нея злато. М. Бичев, АНВ, 184.
2. Прен. Качество или проява на меркантилен (във 2 знач.); сметкаджийство, търгашество, меркантилност. Със своя меркантилизъм тя е готова да се ожени за когото и да е, само да е богат.
— От фр. mercantilisme.