МЕРКАПТА̀НИ мн., ед. (рядко) меркапта̀н м. Хим. Химически съединения, производни на сероводорода или на алкохолите, които представляват безцветна течност или кристали с много неприятна миризма и се използват при химическия синтез; тиоалкохоли. Меркаптаните са крайно активни съединения и реагират с редица химически съединения. М. Герасимов, ХН, 168. При разпадане на органични остатъци сярата първоначално преминава в сероводород или меркаптан. П. Боянов, П, 214.
— От лат. mer(curius) 'живак' и сар(tans) 'който хваща, поема' през нем. Mercaptan, Merkаptаn или фр. mercaptan.