МЕРКУ̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Спец. Меркуриален, живачен. От местната аптека беше пренесъл почти половината стъкълца с разни меркурни химически препарати. М. Георгиев, Избр. разк., 190.


Източник: Речник на българския език (онлайн)