МЕРКУ̀РИЙ м. 1. Астрон. Най-малката планета в Слънчевата система, най-близка до Слънцето. Поради близостта му със Слънцето Меркурий може да се наблюдава само в ранните утринни или вечерни часове. Астр. ХI кл, 1964, 66.
2. Мит. Римски бог на търговията, красноречието и др. и вестител на боговете, познат в гръцката митология като Хермес. Меркурий — Ермес, ангел на баснословните богове, Юпитеров син. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 119.
— От лат. собств. Mercurius.
МЕРКУ̀РИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Рядко. Хим. Живак.
— От лат. собств. Mercurius.