МЕРКУРИСЪЕДИНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Хим. Живачно съединение, което съдържа живачен йон от втора валенция. В меркурисъединенията двете валенции на един живачен атом се насищат от чужди елементи или радикали. Н. Пенчев и др., КАХ, 95.
