МЕРКУРОСЪЕДИНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Хим. Живачно съединение, което съдържа живачен йон от първа валенция. В меркуросъединенията два живачни атома се насищат взаимно по една от валенциите си, а останалите две се насищат от чужди елементи или радикали. Н. Пенчев и др., КАХ, 95.