МЕРМЀРЕН, -а, -о, мн. -и и -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Мраморен; мермеров, мермерлия, мермер. — Крадешком се промъкнах в конака. Вървя по мермерни стълби, а от двете страни стоят черни арапи. К. Петканов, СВ, 142. Моята невеста, безсмислено усмихната, .., другата — етървата — строго свела поглед с неподвижно мермерно лице. П. Спасов, ГЛЗЗ, 81. Заглъхна, запустя / черковний двор широк и волно затрептя / отново слънцето на плочите мермерни. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 162. Вино пият, вино / низ Будима града / .. / Па им служи мома / .., / па им служи с чаша, / с чаша мермерена, / .., / дванаесе ока. Нар. пес., СбНУ ХХV, 34. Мермерна статуя. Мермерена чешма.