МЕРМЕРЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Мраморен; мермерен, мермеров, мермер. Сараи му [на Крали Марко] се от злато, / дереците мермерлии, / портите му челичени, / стрехите му с бисяр нанизани. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 147.
— Друга форма: мермярлѝя.