МЕРМЀРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Мраморен; мермерен, мермерлия. Изградил я накрай село, / накрай село нова чешма, / ..: / ялаци хи [ѝ] мермерови. Нар. пес., СбНУ ХХV, 55.

— Друга форма: мярмѐров.


Източник: Речник на българския език (онлайн)