МЀРНО нареч. 1. Остар., сега поет. Отмерено, равномерно, ритмично. Капките мерно чукаха по перваза на отворения прозорец. Ат. Мандаджиев, ОШ, 76. Чак по някое време медното клопатарче пак мерно задрънка из пътя към село. Елин Пелин, Съч. I, 87. Полето е пълно с работен свят: тук жътварките са се навели.., там косачи мерно пристъпват и въртят лъскави коси. Т. Влайков, Пр I, 282. Монотонно и мерно тракат колела — / бяга времето с нестихващи крила. Н. Ракитин, ЧЛ, 77. // Еднообразно, монотонно. Той говореше спокойно. Речта му се лееше мерно и студено — и очите му диреха погледа на княза. Н. Райнов, КЦ, 141. Тя [колата] се връща от пазара и отива към един чифлик при реката, .. Моторът мерно тупа и приспива уморената челяд. К. Константинов, ПЗ, 119.
2. Остар. Умерено, с мярка. Това питие [кафето] ползова, кога го пий человек мерно (с карар) и рядко, а инак вреди. П. Берон, БРП, 92.