МЕРО̀ВНИЦА ж. Нар.-поет. Мереница, мерулка. Опекле са до два вакли овна, / прекарале вино и ракия. / Слуга им бе гиздава девойкя, / па им служи с чаша меровница, / щото мери дванаесе кила. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 78. Опиле са тридесет делия, / не си ловат чаша меровница, / но си ловат Деница девойка, / те я ловат за бялите ръце. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 14.