МЕРОДА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е от най-важно значение за приемане, утвърждаване и под. на нещо; определящ. Несъмнено най-меродавно е мнението на Апостола за председателството на комитета в Ловеч. Ив. Унджиев, ВЛ, 313. — За мене твоят вкус не е меродавен. Ст. Чилингиров, РК, 98. Без съмнение, показанията му щяха да бъдат най-меродавни за съда и особено за съдебните заседатели поради монашеското му звание, поради това глупаво заблуждение, че служителите на Бога са неспособни да лъжат. Д. Димов, ОД, 120. Истинският меродавен фактор за даване на властта е само народът. Д. Казасов, ВП, 241.
2. Който е с авторитет, влияние, от когото зависи нещо; авторитетен, влиятелен. Скоро се появиха и в меродавния печат на западните столици категорически твърдения, че турско-руският договор ще бъде подложен на една ревизия на великите сили. С. Радев, ССБ II, 26. Надзърнеш случайно в някой банкерски ежедневник — там се мъдри името му [на съвременния литератор] като меродавен фактор по културните въпроси. Г. Бакалов, Избр. пр, 385.