МЕРСЍ частица. 1. За изразяване на благодарност а) при отправена покана, предложение и под. — в знак на учтиво съгласие или отказ да се приеме предложеното; благодаря. — Но защо, моля ви се, няма защо, моля ви се, мерси, благодаря, моля ви се! Д. Калфов, КР, 80. Пешо въздъхна силно, а бригадирът извади кутията с цигарите и я протегна към него. — Мерси — глухо каза Пешо и взе. Т. Монов, СН, 14. Маргариди: .. — Желаях да ви срещна и да ви дам журнала, .. Димитър: (като поема журнала) — Да, журнал за моди. Мерси! Д. Войников, КЦ, 8-9. — Тогава аз ще ви бъда чичероне, .. — О, мерси, много ще бъда щастлив! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 107. б) при изказано поздравление, комплимент, знак на внимание, направена услуга и под.; благодаря. — Ο, ο, ο, Папунчев, здравейте! Добре дошли! — Мерси, мерси, господин министре! Чудомир, Избр. пр, 58. — Е, аз утре с Хаджията отиваме у деда Юрдана .. Аз още отсега ти честитя .. — Мерси, мерси. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 130.
2. Ирон. За изразяване на несъгласие с нещо, отхвърляне на нещо, което е възможно да имам или да правя; благодаря. — Ти от Гергьовден ще слугуваш ли нататък? .. — Мерси, няма да слугувам вече! Ив. Вазов, Съч. IХ, 207.
3. Като същ. ср. Разг. Благодарност, признателност.— Ти за „мерси“ ли работиш? На̀ — подхвърля му бонбонче сладкарката. — Τѐ ти мерсито. В. Ченков, ЗХ, 52.
— Фр. merci.