МЕРТЕБЀ, мн. -та, ср. Остар. 1. Степен, положение. Но Арсениев, .., не падна духом, не се покри с тогата на „висшите съображения“ и не стигна до туй мертебе да каже: „а бе, брате, омръзна ни все в опозиция да бъдем“. Ал. Константинов, Съч., 30.
2. Чин, ранг (Н. Геров, РБЯ).
— От араб. през тур. mertebe.