МЕРТЀК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Греда с дебелина 10-12 см., която се използва обикн. за изграждане на покрива под керемидите. Покривните плоскости се образуват от греди с размери 10/12 или 12/14, наречени ребра или мертеци. Вл. Брънеков и др., СД, 82. Бяха построили една дълга сграда, нещо като навес за инвентара и добитъка. Половината беше покрита с цигли, половината стоеше тъй само с белите мертеци. Ст. Даскалов, БМ, 265. Хвана се със здравата ръка за мертеците и с главата си отмести плочите. Провря се през дупката и излезе на покрива. М. Яворски, ХСП, 369. Можеше да сечеш, ако не за греди, то за мертеци от тях [акациите] . Кр. Григоров, Р, 120. // Кол, дърво, стълб с подобна дебелина за различни строителни цели. Подравних я [ливадката] сетне с греблото, оградих я с мертеци, засадих на мястото на дряна една черешка. Н. Хайтов, ДР, 64. Всичко там е грижливо изработено от дялани букови мертеци — и пейките, и стативите, и високата катедра за капелмайстора. Д. Калфов, ПЮН, 79.
— Тур. mertek. — Друга (диал.) форма: марта̀к.