МЕРУ̀ЛКА ж. Остар. и диал. Съд, чаша с определена вместимост; мереница, меровница. Той я [ракията] пиеше скришом по кръчмите в голяма мерулка. Ив. Вазов, Съч. Х, 115. Като остави шапката си при мерулките, Гороломов се приближи до една грапавичка девойка в морава рокля и със сабя. Ив. Вазов, Съч. IХ, 163-164.