МЕРХАМЀТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Милост, състрадание, пощада. — Колкото и да е [съдията] серт .., все ще има мерхамет .. все и он ще е патил по нещо, като е доживял до старини! М. Георгиев, Избр. разк., 188. — Ако видиш, че не върви добре, ще ми пратиш хабер или сама ще дойдеш да ми кажеш. Ама дано аллах не ви лиши от мерхамета си. Д. Талев, ЖС, 392-393. Той падна и извика: „Аман! Мерхамет!“. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 13.
— От араб. през тур. merhamet.