МЕРЦА̀Я, -а̀еш, мин. св. -а̀x, несв., непрех. Рядко. Книж. Блещукам, светлея. В сърце ми възторгът на вечната младост — / утеха мерцае над мойте мечти. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 1, 226.
— От рус. мерцать.
