МЕС, мн. мeс̀ове, мeс̀ьове и мèси, м. Диал. Обикн. мн. 1. Меки кожени обувки до над глезените, носени обикн. от булка. Честито да тий, Ганке ле, / червено було, / желти месове. Нар. пес., СбВСт, 225.
2. Сандали с каишки.
3. Терлици, обикн. от шаек, обшити със сърма. Стоян мами си думаше: / — Мамо ма, ща та попитам: / Ходи ли мечка с месове, / със позлатени крайове? Нар. пес., СбНУ Х, 22.
4. Чехли.
5. Цървули.
— От перс. през тур. mes 'кожа'.