МЕСАЛИА̀НИН, мн. месалиа̀ни, м. Рел. Месалианец. В XI в. месалианите прибавили към учението си и дуалистическите начала на гностиците и манихеите и затова учението им се видоизменило така: Бог Отец имал 2 сина: старши (Сатанаил) и младши (Христос). Старшият господствувал над всичко земно, а младшият – над всичко небесно. Д. Цухлев, ИБЦ I, 674.


Източник: Речник на българския език (онлайн)