МЕСА̀ЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от месал. Майка ми, .., слага върху шарено месалче нарязан царевичен хляб. Мл. Исаев, Н, 36. Пеновица стана, та прикри с месалчето хляба в нощвите и пак пристъпи към мъжете. Ил. Волен, НС, 92. Момчета и момичета отиват на училище. Те са завили грижливо книжките си в малки памучни месалчета и ги вдигат на ръце. Г. Караславов, Избр. съч. III, 32. Кръстю събираше нарязания тютюн в синьо месалче и пушеше непрекъснато. Г. Караславов, ОХ I, 397.