МЕСАРЀ, мн. -та, ср. Диал. Обикн. в съчет. с на. Обсада, в обсада. Бугарска войска настъпя, / малко сила за бой идат, / кръгом Пирот заградиа / на месаре да ги фана. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 465. Ка забраа казаците, / се у Дунав нарипаа, / .. / На Шипка се удриа, / Плевен месаре фанаа / и у Ловеч нападнаа. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 465.
— От тур. mahasara 'обсада, блокада'. — Друга форма: мeсeрè.