МЕСАРЍЯ ж. Диал. Жена или мома, която меси хляб за сватба; месачка. Като се свърши песента, момата, наречена месария, зема един жегъл от ярема на колата, навира на него момковия пръстен, забърква с него тестото. СбНУ VIII, 66. На момата, която меси хляба [за сватба], събраните моми и невести пеят следнята песничка: .. Зашчо глава немиена, мори месарио, / зашчо глава нечешлана, мори месарио, / зашчо раци непрегнати, мори месарио. СбНУ VII, 72.