МЀСЕНЕ, мн. -ия и (диал.) -та, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от меся и от меся се. Грижата за месенето си пое стрина Венковица. Невястата ще само да отсее брашното. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 206. Мина ден от месенето на калта, минаха два, източи се цяла седмица. А Тошка пак не охна, пак не легна. Г. Караславов, Тат., 217. Месенето на тестото става главно с ръце.
2. Ед. и мн. След числ. Количество тесто или хляб, което се приготвя обикновено в едно семейство за един път. — Имаме брашно само за едно месене. Х. Русев, ПС, 52. И колкото наближаваше Петровден, толкова Гюлчето по̀ странеше от хората. Брашното и то вече се свърши. Да купи — пари няма. Още две месенета и — глад. Ц. Церковски, Съч. II, 231. Месенето в работите на възрастните показва, че децата не се добре възпитани.