МЀСЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек, животно или част от тяло на човек или животно — който е едър, с повече месо; меснат, пълен. Кметът през целия ден тичаше насам-натам с кърпа около врата и валчестото му месесто лице се друсаше, потънало в пот. М. Кремен, СС, 25. Майорът бе около 45-годишен, висок, мършав, но с месест, в двойни размери нос. Ст. Дичев, ЗС I, 560. Старата чифликчийка е тежка и месеста, едва се движи на болните си крака. М. Вълев, ПСС, 31. Месест врат. Месести пръсти. Месеста брадичка.
2. За части и плодове на растения — който е едър, сочен, с много месо; месест. Поп Антония си представи червените месести чушки, полени с дървено масло. Т. Харманджиев, КЕД, 57. Растението има два вида листа: едните са овални, плоски и месести, а другите са видоизменени в делвички. Ст. Драганов, ФБР, 17. Из напечената от слънцето земя бяха наболи месести стръкове от лалета и божур, още нецъфнали. Й. Йовков, ЖС, 17. Месест плод. Месести корени.
3. Спец. Който се отнася до месо, свързан е с месо и под. При редица мускули обаче не се наблюдава сухожилно начало, .. Когато то липсва, говори се за месесто начало на дадения мускул. Ал. Гюровски, АЧ, 151. Хематитът .. представлява кристално вещество със стоманеночерен цвят. Землестите форми, .., имат червен цвят с различни нюанси: месест („хематос“ — кървав), малинов. Н. Преславски и др., НПБ, 119.