МЕСЕЦОСЛО̀В м. 1. Църк. Богослужебна книга, която съдържа календар с означение на почитаните на всяка дата светци, както и молитви и четива за разни празници. В месецослова до латинското наименование на всякой месец, отляво в скобите, е наименованието му по блъгарски. Лет., 1869, 13. Те [ръкописите] имат повечето църковен характер: евангелия, псалтири, месецослови, жития и др. В. Бешевлиев, Пр, 1952, кн. 6, 40. В него [служебника] ся излагат месецослов с прокимени. З. Петров и др., ЧБ (превод), 32.
2. Остар. Календар; месецословец. Този месецослов [на европейците] се зове Нов (или Григориански) месецослов, а нашият пък — Ветъх (или Юлиански) месецослов. М 1857, 8. // Книга, в която освен календар има и забавни или поучителни текстове и под. „Кратък месецослов за 1871“ от Π. Р. Славейков.