МЕСЕЧА̀Р1 м. Остар. Работник, който се наема за временна работа и взема възнаграждение на месец. Месечарите това са 6 мъже и 2 жени, мъжете работят по 2-3 часа на ден повече, също и празник най-малко до обед. Раб., 1932, бр. 19, 1.

МЕСЕЧА̀Р2 м. Диал. Лунатик.


Източник: Речник на българския език (онлайн)