МЕСЕЧА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от месечар1. Но не бе в състояние [стачката] да изравни служебното положение и да създаде едно по-справедливо и по-правилно заплащане, от което се породи месечарският въпрос. Борба, 1919-1920, кн. 1, 27.
