МЕСЕЧЍНА1 ж. Разг. 1. Месец2, луна. Настъпваше тържествен час в тая лятна нощ — месечината изгряваше. Д. Талев, СК, 93. Нощта е озарена от много едри звезди, тънкорога месечина и огньове по белянките. А. Каралийчев, С, 297. Месечината едвам осветляваше най-високото място на тия урви. Ив. Вазов, СбНУ I, 72. Слънцето зайде. Нощ настана. Грейна пълна месечина. Ем. Станев, ГЧ, 16. Огреала месечина. / .. / Низ облаци оро гледа, / .., / чийо оро най-убаво. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 560. Да го не виде ни сънце, ни месечина. Клетва. СбНУ VI, 208. ● Прен. Нар.-поет. За много красива мома. Мерудо, Мерудо, ясна месечино! / Не стой спроти мене, изгореф за тебе. Нар. пес., СбБрМ, 421. Марло ле, месечино ле, / лепо да грееш вечера. Нар. пес., СбНУ VI, 8.
2. Обикн. с предл. на, по, членувано и нечленувано. Лунна светлина. Посрещна го Матея и не малко се зачуди, когато видя на месечината лицето на баща си и разбра, че си иде весел. Й. Йовков, ΒΑΧ, 38-39. Тази вечер работихме на месечина. Пред фаровете на комбайна вървяхме тримата: аз, Маджуна и дядо Танас. П. Ангелов, Ж, 94. И да знаете как леко и как весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад, на месечина! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. След четири часа усилен ход по месечина, .., той видя от една чука някои светлини на Търново. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 75.
3. Остар. Спътник на планета. Владеющата годишна планета е Марс, .. Той няма никакви месечини. Лет., 1876, IV.
◊ Нова (млада) месечина. Диал. Луна в началото на първа четвърт; новолуние, нов месец, млад месец, нова свещ, новина1. Ниско на потъмнелия хоризонт на югозапад някак неочаквано се показа сърпът на новата месечина. Д. Талев, С II, 275. Разказва баба Ана и за билките: .. свекървиното око да се топи на млада месечина. М. Георгиев, Избр. разк., 91.
~ Виждам / видя дявола на месечина. Диал. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности или неприятности. 2. Само в св., обикн. в бъд. във 2 и З л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). На едно слънце сме яли, на една месечина спали. Диал. Ирон. Не сме никак близки, не сме никакви роднини. Отива / отиде по месечината нещо. Разг. Напразно, напусто, нахалост. Това било жално според тях, ..; а нам е дваж по-жално за последните, че гласът им отива по месечината. З. Стоянов, ХБ, 16. Свалям / сваля месечина. Разг. Извършвам много тежка, непосилна физическа работа. — Да се работи през зимата тук, значи да се сваля месечина! Ст. Станчев, НР, 55. Свалям / сваля месечината <от небето> някому. Разг. Говоря някому смайващи неща, хваля се или давам големи обещания на някого. Когато между нас са появи нова идея, то ние сме готови да свалим месечината от небето, готови сме да жертваме, да подписваме големи суми, да говорим големи думи, но щом работата дойде до пари или щом поотстине малко нашия горещ патриотизъм, то нас не търсете повече. СбПер п, 162. Светя (блестя, лъщя, лъснал съм се, белея се) като тиган на месечина. Разг. 1. Светя много силно. Отзад панталонът ми лъщеше от заседания като тиган на месечина, а ревматизмът ми, придобит от постоянното седене в разни президиуми, ме пощракваше. Хр. Пелитев, ХО, 132. На хоризонта на турската журналистика са е появила още една пачавра, която са нарича „Слънце“ и която действително свети като тиган на месечина. Хр. Ботев, Съч. 1929, 351. 2. Ирон. Много съм чист, измит, лъскав; блестя. (Казва се за човек, който обикн. не е особено чист и спретнат). Суша сливи на месечина. Разг. Не разбирам, не знам елементарни неща. Той си е губил времето да слуша лекциите на тия мъдреци [професорите], които сушат сливи на месечина. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 229. Хваща ме / хване ме месечината. Диал. Прихваща ме, разбеснявам се. — Първица ли идете в балкана, та не му знаете, кога го хваща месечината? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 206. Хващам / хвана месечината за опашката. Разг. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаеми успехи). Кръстьо смяташе, че се събират на приказки, .., но него не го поканиха. Докривя му. Хлапетии. Смятат, че са хванали месечината за опашката .. А може би решават нещо, което външен човек не трябва да знае? Г. Караславов, ОХ III, 71. Ще видя (ще получа) нещо на месечина. Разг. Ирон. Не ще видя никога. — Отидеш ли в гората, ни хляб, ни сол ще ти дам, а вино ще видиш на месечина. Ст. Загорчинов, ДП, 113.
— Друга (диал.) форма: мèсчѝна.
МЕСЕЧЍНА2 ж. Остар. Заплащане за един месец. — Вас ви е лесно, на чиновниците — .. — Скръц, скръц с перото и накрая ви начетат месечината. Ил. Волен, МДС, 76. Дядо Йосиф и архимандрит Макарий били лошо приети в българската църква ..; поп Тодор стои за месечината, която тук се плаща редовно. Т. Жечев, БВ, 202. Вярвате ли вий, че при големите си месечини за свой джеб нашите граждане еще не са въоръжили сто момчета за помощ на отечеството? АНГ I, 720. Чл. 488 .. Ако са е условил месечен наем, заплаща се цялата условена месечина, ако и да е месецът по-малък от тридесет дена. ДЗОИ III (превод), 115.
— Други (диал.) форми: мèсчѝна.
МЕСЕЧЍНА3 ж. Диал. Менструация; месец1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.