МЀСЕЧКО, мн. няма, м. Нар.-поет. Умал.-гальов. от месец2, обикн. като одухотворен образ или в обръщение. Месечко не сварил даже дваж да се прекръсти и се мушнал бърже в облаците гъсти. А. Разцветников, ОНН, 21. Сърповиден месечко застана на отворения прозорец, напълни със сребърни нишки стаята. Ст. Мокрев, ЗИ, 57. Нея вечер излезе майка му с пълно ведро мляко из кошарата и се спря на вратника отпреде му: — Стига, Косьо, стига свири .. И месечко ще изгрей, не е на добро. Π. Тодоров, И I, 17. Ясният дядо Месечко осветляваше и най-тъмните кьошета между бориките, под които вървяхме. З. Стоянов, ЗБВ I, 312. Огрей ми, огрей, месечко, / през тази гора зелена. Нар. пес., СбНУ Х, 23.