МЕСИАНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Рел. Религиозно учение, разпространено сред древните евреи, според което на земята ще дойде месия, който по божията воля ще освободи праведните от страдания; месианство.
2. Националистическо учение за предопределената от Бога съдбовна роля на някой народ в историята на човечеството; месианство. Поетът [Мицкевич] .. рисува майсторски масови сцени и природни картини и прокарва своя месианизъм за изключителната историческа роля на полския народ. БНТ, 1947, бр. 300-301, 2. // Важна роля на народ или лице в общественото развитие. Всички тия духовни великани са обладани от месианизъм: те вярват във великото предназначение на Русия, затова отричат нейните позорящи я форми на потисничество. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 64. Образът на Дивисил е до голяма степен изкуствен поради вложените в него индивидуалистически идеи на Славейков за месианизма в историческото развитие на народа и за своеобразния фатализъм към събитията. Лит. Х кл, 280.
3. Учение на месия, пророк. „Горете, горете всички книги, които проповядват омразата!“ — се провикваше Анатол Франс. Наред с Ромен Ролан и Анри Барбюс и той ставаше пророк на нов месианизъм. Н. Лилиев, ОФ, 1950, бр. 1767, 4.
— От фр. messianisme.