МЕСИА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до месианство. Изглежда, че мисис Хорн не познаваше никак великите цели на движението, изглежда, че в заслепеното си милосърдие тя не вижда месианската роля, която бог е определил на испанския народ! Д. Димов, ОД, 306. Нито думите на графиня Настя за месианската роля на православните народи, нито буйните намерения на Леоцакос да води в близко бъдеще армиите на обединените балкански страни, значеха нещо решително. Ст. Дичев, ЗС I, 310. Когато се живее с пагубната илюзия за месианската предопределеност и непогрешимост на една страна, опасността от повторение на нещастието винаги съществува. М. Миланов, ТПМ, 166. Месианско учение.

2. Който се отнася до месия. Неговата [на Антон Страшимиров] социалистическа подкваса, размирният му дух и самоувереността му, че е народен водач .., му придаваха някаква месианска осанка, с която важничеше. М. Кремен, РЯ, 501. Не се съмнявам, че в очите на майка ми Методи е бил не само „най-красивият и най-умният“, но и „най-надареният“, едно „възвишено“ същество, комуто съдбата е предопределила да играе някаква месианска роля в живота. А. Гуляшки, ДМС, 159. Месианско пророчество.


Източник: Речник на българския език (онлайн)