МЀСИНГ м. Метал. Сплав от мед и цинк с жълт цвят. Месинги са сплавите на медта с цинка. Л. Калев, ВТЛ, 245. Сплавта обикновено получава някои нови свойства. Напр. месингът представлява сплав на медта и цинка със значително по-голяма твърдост от тези два метала. Хим. IХ кл, 1950, 67. Винтът [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма. Н. Антонов, ВОМ, 143. Лъснаха широко стъклените витрини на книжарницата. Наредени бяха там всякакви канцеларски и ученически вещи от дърво и стъкло, от никел и месинг. Д. Талев, ГЧ, 106.
— Нем. Messing.